избутахте

Речник на българския език

1. избутахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

избутахте е производна форма на избутам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. избутахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

избутахте е производна форма на избутам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).