избутали

Речник на българския език

1. избутали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избутали е производна форма на избутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избутали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избутали е производна форма на избутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избутали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избутали е производна форма на избутам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избутали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избутали е производна форма на избутам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).