избутала

Речник на българския език

1. избутала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избутала е производна форма на избутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избутала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избутала е производна форма на избутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избутала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избутала е производна форма на избутам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избутала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избутала е производна форма на избутам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).