избута

Речник на българския език

1. избута — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избута е производна форма на избутам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избута — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избута е производна форма на избутам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. избута — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избута е производна форма на избутам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).