избумтяваха

Речник на българския език

1. избумтяваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избумтяваха е производна форма на избумтявам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избумтяваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

избумтяваха е производна форма на избумтявам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).