избумтявал съм

Речник на българския език

1. избумтявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избумтявал съм е производна форма на избумтявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избумтявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избумтявал съм е производна форма на избумтявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. избумтявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избумтявал съм е производна форма на избумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).