избумтявал си

Речник на българския език

1. избумтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избумтявал си е производна форма на избумтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избумтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избумтявал си е производна форма на избумтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. избумтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избумтявал си е производна форма на избумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).