избумтявал е

Речник на българския език

1. избумтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избумтявал е е производна форма на избумтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избумтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избумтявал е е производна форма на избумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избумтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избумтявал е е производна форма на избумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).