избумтявало е

Речник на българския език

1. избумтявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избумтявало е е производна форма на избумтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избумтявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избумтявало е е производна форма на избумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избумтявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избумтявало е е производна форма на избумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).