избумтявало

Речник на българския език

1. избумтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избумтявало е производна форма на избумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избумтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избумтявало е производна форма на избумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избумтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

избумтявало е производна форма на избумтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избумтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избумтявало е производна форма на избумтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).