избумтявали

Речник на българския език

1. избумтявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избумтявали е производна форма на избумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избумтявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избумтявали е производна форма на избумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избумтявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избумтявали е производна форма на избумтявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избумтявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избумтявали е производна форма на избумтявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).