избумтявала съм

Речник на българския език

1. избумтявала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

избумтявала съм е производна форма на избумтявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. избумтявала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

избумтявала съм е производна форма на избумтявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. избумтявала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

избумтявала съм е производна форма на избумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).