избумтявала си

Речник на българския език

1. избумтявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

избумтявала си е производна форма на избумтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. избумтявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

избумтявала си е производна форма на избумтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. избумтявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

избумтявала си е производна форма на избумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).