избумтявала е

Речник на българския език

1. избумтявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избумтявала е е производна форма на избумтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избумтявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избумтявала е е производна форма на избумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избумтявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избумтявала е е производна форма на избумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).