избумтявала

Речник на българския език

1. избумтявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избумтявала е производна форма на избумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избумтявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избумтявала е производна форма на избумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избумтявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избумтявала е производна форма на избумтявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избумтявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избумтявала е производна форма на избумтявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).