1. избумтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
избумтявал е производна форма на избумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. избумтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
избумтявал е производна форма на избумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. избумтявал — мин. деят. св. прич. м. р.
избумтявал е производна форма на избумтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. избумтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.
избумтявал е производна форма на избумтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).