избумтява

Речник на българския език

1. избумтява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избумтява е производна форма на избумтявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избумтява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избумтява е производна форма на избумтявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. избумтява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избумтява е производна форма на избумтявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).