избръщолевил съм

Речник на българския език

1. избръщолевил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избръщолевил съм е производна форма на избръщолевя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избръщолевил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избръщолевил съм е производна форма на избръщолевя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).