избръщолевил е

Речник на българския език

1. избръщолевил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избръщолевил е е производна форма на избръщолевя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избръщолевил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избръщолевил е е производна форма на избръщолевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).