избръщолевило

Речник на българския език

1. избръщолевило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избръщолевило е производна форма на избръщолевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избръщолевило — мин. деят. св. прич. ср. р.

избръщолевило е производна форма на избръщолевя (мин. деят. св. прич. ср. р.).