избръщолевили

Речник на българския език

1. избръщолевили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избръщолевили е производна форма на избръщолевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избръщолевили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избръщолевили е производна форма на избръщолевя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).