избръщолевил

Речник на българския език

1. избръщолевил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избръщолевил е производна форма на избръщолевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избръщолевил — мин. деят. св. прич. м. р.

избръщолевил е производна форма на избръщолевя (мин. деят. св. прич. м. р.).