избръщолевел е

Речник на българския език

1. избръщолевел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избръщолевел е е производна форма на избръщолевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).