избръщолевело

Речник на българския език

1. избръщолевело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избръщолевело е производна форма на избръщолевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избръщолевело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избръщолевело е производна форма на избръщолевя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).