избръщолевели

Речник на българския език

1. избръщолевели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избръщолевели е производна форма на избръщолевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избръщолевели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избръщолевели е производна форма на избръщолевя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).