избръщолевела

Речник на българския език

1. избръщолевела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избръщолевела е производна форма на избръщолевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избръщолевела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избръщолевела е производна форма на избръщолевя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).