избръщолевел

Речник на българския език

1. избръщолевел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избръщолевел е производна форма на избръщолевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избръщолевел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избръщолевел е производна форма на избръщолевя (мин. деят. несв. прич. м. р.).