избръмчал съм

Речник на българския език

1. избръмчал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избръмчал съм е производна форма на избръмча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избръмчал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избръмчал съм е производна форма на избръмча (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. избръмчал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избръмчал съм е производна форма на избръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).