избръмчал си

Речник на българския език

1. избръмчал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избръмчал си е производна форма на избръмча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избръмчал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избръмчал си е производна форма на избръмча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. избръмчал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избръмчал си е производна форма на избръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).