избръмчало си

Речник на българския език

1. избръмчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избръмчало си е производна форма на избръмча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. избръмчало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избръмчало си е производна форма на избръмча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. избръмчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избръмчало си е производна форма на избръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).