избръмчало е

Речник на българския език

1. избръмчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избръмчало е е производна форма на избръмча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избръмчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избръмчало е е производна форма на избръмча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избръмчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избръмчало е е производна форма на избръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).