избръмчали

Речник на българския език

1. избръмчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избръмчали е производна форма на избръмча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избръмчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избръмчали е производна форма на избръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избръмчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избръмчали е производна форма на избръмча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избръмчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избръмчали е производна форма на избръмча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).