избръмчала

Речник на българския език

1. избръмчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избръмчала е производна форма на избръмча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избръмчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избръмчала е производна форма на избръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избръмчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избръмчала е производна форма на избръмча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избръмчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избръмчала е производна форма на избръмча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).