избръмчал

Речник на българския език

1. избръмчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избръмчал е производна форма на избръмча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избръмчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избръмчал е производна форма на избръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избръмчал — мин. деят. св. прич. м. р.

избръмчал е производна форма на избръмча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избръмчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избръмчал е производна форма на избръмча (мин. деят. несв. прич. м. р.).