избръмчавал съм

Речник на българския език

1. избръмчавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избръмчавал съм е производна форма на избръмчавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избръмчавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избръмчавал съм е производна форма на избръмчавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. избръмчавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избръмчавал съм е производна форма на избръмчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).