избрулял съм

Речник на българския език

1. избрулял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избрулял съм е производна форма на избрулям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избрулял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избрулял съм е производна форма на избрулям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. избрулял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избрулял съм е производна форма на избрулям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).