избруляло е

Речник на българския език

1. избруляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избруляло е е производна форма на избрулям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избруляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избруляло е е производна форма на избрулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избруляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избруляло е е производна форма на избрулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).