избруляло

Речник на българския език

1. избруляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избруляло е производна форма на избрулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избруляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избруляло е производна форма на избрулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избруляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

избруляло е производна форма на избрулям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избруляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избруляло е производна форма на избрулям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).