избруляла

Речник на българския език

1. избруляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избруляла е производна форма на избрулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избруляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избруляла е производна форма на избрулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избруляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

избруляла е производна форма на избрулям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избруляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избруляла е производна форма на избрулям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).