избрулял

Речник на българския език

1. избрулял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избрулял е производна форма на избрулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избрулял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избрулял е производна форма на избрулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избрулял — мин. деят. св. прич. м. р.

избрулял е производна форма на избрулям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избрулял — мин. деят. несв. прич. м. р.

избрулял е производна форма на избрулям (мин. деят. несв. прич. м. р.).