изброил си

Речник на българския език

1. изброил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изброил си е производна форма на изброя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изброил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изброил си е производна форма на изброя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).