изброило

Речник на българския език

1. изброило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изброило е производна форма на изброя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изброило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изброило е производна форма на изброя (мин. деят. св. прич. ср. р.).