избродело

Речник на българския език

1. избродело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избродело е производна форма на избродя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избродело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избродело е производна форма на избродя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).