избримчил си

Речник на българския език

1. избримчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избримчил си е производна форма на избримча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избримчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избримчил си е производна форма на избримча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).