избримчил е

Речник на българския език

1. избримчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избримчил е е производна форма на избримча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избримчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избримчил е е производна форма на избримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).