избримчило съм

Речник на българския език

1. избримчило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избримчило съм е производна форма на избримча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. избримчило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избримчило съм е производна форма на избримча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).