избримчило си

Речник на българския език

1. избримчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избримчило си е производна форма на избримча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. избримчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избримчило си е производна форма на избримча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).