избримчило е

Речник на българския език

1. избримчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избримчило е е производна форма на избримча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избримчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избримчило е е производна форма на избримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).