избримчило

Речник на българския език

1. избримчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избримчило е производна форма на избримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избримчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

избримчило е производна форма на избримча (мин. деят. св. прич. ср. р.).