избримчило
1.
избримчило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
избримчило
е производна форма
на избримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
избримчило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
избримчило
е производна форма
на избримча (мин. деят. св. прич. ср. р.).