избримчили

Речник на българския език

1. избримчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избримчили е производна форма на избримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избримчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избримчили е производна форма на избримча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).